Безкрайно 

Мислех, че все още ме обичаш

Нямаше сили да бъдеш повече в условията

Синьото в очите ти бавно ставаше по- тъмно

Нищо в живота не остава същото

В далечината на бъдещето чакахме смеха да присъства често

посипващ сребристите ни коси

Емоциите догаряха в мъждукъщите въглени

Фениксите могат ли да летят след възкръсването?

Какво още можеше да си кажем?

Да бъдеш в чуствата, да вярваш че си искрен

Ръцете уморени не прегръщат другия

и малко по късно идва есента

София, 08.09.2024

След Рила

Поисках малко прошка за да кажа, че съм невинна

Усетих милост, а дълбоко в тялото стоеше тъга

Не може ли само милост да бъдеш ? (помислих)

Спомени, изтъкани от нищото в шарен килим

Плясък, крила, отлитащи жерави и

Жаркото слънце се сгушва в безкрая

Милост пулсира във вените 

и капчици нежност обгръщат сърцето.

02.09.2023 г., София

ЕЛА

Ела !

Ела да ме обичаш,

да ме целуваш

Да се слееш с душата ми ела...!

Хиляди пъти да сбъркаш, пак идвай !

Ще те окъпя в милостта си!

И ако чист успееш да останеш след многото приети истини

Ще се усмихме сърцето ми и ще каже:

Ела...!

Такъв какъвто си, Ела ...! 

На П.

29.06.22, София

ТРИ ВОДИ

Мистична тайна, бледо откровение

Какво открива твоя Дух?

Едно усилие не води в рая!

Какво избираш да си взел?

Усмивка, взор, дочути истини..

Не стига пътя малки извори

Какво остава и какво простил си? На другия, на себе си?

Какво си дал?

Обичал колко?

С аршин не мериш

Надежда търсиш в красиви действия

и знаеш: Няма да се спреш!

София, 2021

Безименно

В тъгата на сърцето
жива рана...
Отворени обятия,
а в тъмното какво успяваш да прозреш?
Очаквания...
Бегли истини в представата за другия...
Оставил ли си себе си в покоя?
Какво си дал?
Какво си взел?


На Ч.

Милост

Милост просеше...
А Милост отдаде ли?

На малцина е дадено,
да узнаят Истината...

Търсиш  в другия себе си?

Изначалното вечно
реши да ни има...

Колко светли души,
слязоха в земното?

Искаше да узнаеш, къде спи Бог?...

ТЪРСЕНЕ...

ГОСПОДИ,
В ТВОЯ ДУХ УПОВАНИЕ ТЪРСИМ,
МАЛКИ ЧАСТИЦИ ЗЕМЕН ЖИВОТ
ИСТИНАТА СИ ОТКРИЙ НИ,
В МИСЪЛТА СИ ЗА НАС ОТ КРАТКИ СПОМЕНИ
ДАЛЕЧ Е УСТОЯ ТИ...
В ТИШИНАТА НА УТРОТО
ПАК ТЪРСИМ ПРИСТАН
ДУМИ ТРЯБВАТ НИ, ЗА ДА СТИГНЕМ ДО ДРУГИЯ...
ВЕЧЕН ЖИВОТ...?!?  ТОВА ЗВУЧИ СТРАШНО !
ТУК ЛИ СИ...?

Екзистенциално

За Живота !!!

Ако понякога се питаш какъв е смисъла на живота и не намираш отговора, не си мисли че имаш проблем. 

Според много хора, изучаващи духовната материя и/или  нарекли себе си "Гуру" живота НЯМА смисъл. Няма някакъв особен, специален, дълбок смисъл...

Когато си задаваш подобни въпроси и не стигнеш до ясна и определена истина за себе си, някак си не ти е спокойно, не се побираш в кожата си...

Ще кажете, мнозина въобще не се питат  къде е същината на всичко, което правим.

Онзи ден реших да приема като истина за себе,  че живота наистина няма някакъв дълбок, точно предначертан замисъл. 

Не трябва да правиш нищо специално и по различно от това, просто да го живееш и да се наслаждаваш доколкото можеш на живеенето...

Колко усърдно да живееш...? 

Tолкова че да знаеш че си направил най-доброто, на което си бил способен в момента. Толкова, че да знаеш че си вложил най-добри чувства в това, което си направил. 

Толкова, че да си кажеш: "О, направих това което трябва, пък да става каквото ще"
Да са насладиш на това което правиш в този момент и в следващия, и да правиш всичко това с Любов!...